Постинг
27.05.2016 18:12 -
Има ли живот без Луната
Кой от нас не се е питал, наблюдавайки нощното небе, какво би било без нея,Луната? Ето какво прочетох и преведох по този въпрос.
ИМА ЛИ ЖИВОТ БЕЗ ЛУНАТА
Учени направиха симулация, която трябваше да покаже какво би било, ако нямаше Луна. Резултатът бе потресаващ. Не само за това, че ще ни липсва нощната романтика, но и за това, че Земята без Луната нямаше да съществува. Първо, тя би се въртяла два до три пъти по-бързо, тъй като Луната, със своята притегателна сила забавя въртенето. Това са само няколко микросекунди за година, но те се сумират и стават часове. В началото на съществуването на Земята, преди четири милиарда години, един ден е продължавал между 8 и 14 часа. При едно такова бързо въртене на Земята щеше да има постоянно бури, със скорост на вятъра между 300 и 500 км/час.
Но не само това: Без Луната земната ос би загубила своето сравнително стабилно пложение. Тя би се въртяла като пумпал преди падане. И още по-лошо: Ъгълът на наклон, който сега се извършва с Луната, не би се колебал между 22 и 25 градуса, а между 0 и 85 градуса. Гравитационните сили на Слънцето и големите планети Юпитер и Сатурн биха я обръщали насам-натам. При такива обстоятелства една стабилна климатична зона и годишни времена биха били немислими. Животът, такъв какъвто го познаваме, вероятно не би могъл да възникне без Луната.
Страх и тревога ни обзема, когато погледнем назад в историята на Земята. Относително най-голямата бомба на всички времена, която е улучила нашата планета,според астрономите, е в нейната ранна фаза на съществването й, когато още не е имало живот на нея. Една голяма колкото Марс протопланета, наречена "Theia" е докоснала в движението си нашия глобус и е отрязала огрмен къс материя от него. Изхвърлената материя се е събрала в земната орбита и в разстояние на много милиони години се е образувала Луната.
Едно събитие, което се е оказало много полезно за стабилността на условията за живот на Земята. Бомбардирането е продължило. И колкото и унищожително да ни изглеждат ударите на големи небесни тела в тези моменти, то за това, как се е развивал земният живот до днес, те вероятно са допринесли много. Това е било и с Тея, и се е повторило и по-късно.
Изследователите дълго са размишлявали по въпроса как и откъде се е взела водата на Земята, тъй като по техните изчисления при нейната гореща фаза на развитие не би било възможно да има вода. Много астрономи смятат,че кометите са тези, които са донасяли водата с "въздушна поща". Кометите приличат всъщност на огромни снежни топки от прах и лед. Каквото срещнат, обливат го с вода.
Опитите с изотопи доказват, че водата в нашите океани води началото си от т.нар. Юпитер-фамилия, към която се числи и кометата Чурюмов-Герасименко, която се изучава в момента от космическата сонда Розета. Тези комети излитат от своята ексцентрична слънчева орбита към орбитата на планетата Юпитер. Техният лед показва точно същото съотношение на количеството водород и неговия изотоп деутерий, както водата на нашите океани. При което, някои експерти смятат, че водата се дължи предимно на метеоритите. Те се състоят предимно от скална маса, но съдържат и лед.
Но така или иначе, водата е дошла от космоса. Възможно е обаче,и самият живот да е възникнал по същия начин. Т.е. с метеоритите да са пренесени и бактерии от други планети на вселената. Може да звучи авантюристично, но симулации и експерименти са доказали, че това е възможно. Че животът на Земята би могъл да е дошъл от Космоса.
Вселената, както изглежда, упражнява двуяко влияние върху живота ни. От една страна тя е довела до неговото възникване, подпомага го чрез различни сили и условия да се настроим към нейните цикли,а от друга страна, тя може изцяло или частично да го разруши. Някоя звездна експлозия в космическото съседство на нашата слънчева система би ни обляла с извънредно смъртоносно лъчение и би заличила в най-кратко време живота на Земята. За щастие, няма никакви опорни точки, че това може да се случи в следващите няколко милиона години. От друга страна тези звездни експлозии обаче произвеждат и разпръскват във вселената тежките елементи, от които са съставени в голямата си част Земята и нейните форми на живот. В края на краищата животът на Земята не е нищо друго, освен звезден прах. "Астрономията е навсякъде", както пише Флориан Фрайщетер - и тя определя биологията много повече, отколкото се предполага.
И когато нощем вдигнем поглед към небето, разбираме каква трошичка сме във вселената. Нужно е смирение.
автор Ян Берндорф сп.natur 01/2015 превод ( със съкращения) : almara
ИМА ЛИ ЖИВОТ БЕЗ ЛУНАТА
Учени направиха симулация, която трябваше да покаже какво би било, ако нямаше Луна. Резултатът бе потресаващ. Не само за това, че ще ни липсва нощната романтика, но и за това, че Земята без Луната нямаше да съществува. Първо, тя би се въртяла два до три пъти по-бързо, тъй като Луната, със своята притегателна сила забавя въртенето. Това са само няколко микросекунди за година, но те се сумират и стават часове. В началото на съществуването на Земята, преди четири милиарда години, един ден е продължавал между 8 и 14 часа. При едно такова бързо въртене на Земята щеше да има постоянно бури, със скорост на вятъра между 300 и 500 км/час.
Но не само това: Без Луната земната ос би загубила своето сравнително стабилно пложение. Тя би се въртяла като пумпал преди падане. И още по-лошо: Ъгълът на наклон, който сега се извършва с Луната, не би се колебал между 22 и 25 градуса, а между 0 и 85 градуса. Гравитационните сили на Слънцето и големите планети Юпитер и Сатурн биха я обръщали насам-натам. При такива обстоятелства една стабилна климатична зона и годишни времена биха били немислими. Животът, такъв какъвто го познаваме, вероятно не би могъл да възникне без Луната.
Страх и тревога ни обзема, когато погледнем назад в историята на Земята. Относително най-голямата бомба на всички времена, която е улучила нашата планета,според астрономите, е в нейната ранна фаза на съществването й, когато още не е имало живот на нея. Една голяма колкото Марс протопланета, наречена "Theia" е докоснала в движението си нашия глобус и е отрязала огрмен къс материя от него. Изхвърлената материя се е събрала в земната орбита и в разстояние на много милиони години се е образувала Луната.
Едно събитие, което се е оказало много полезно за стабилността на условията за живот на Земята. Бомбардирането е продължило. И колкото и унищожително да ни изглеждат ударите на големи небесни тела в тези моменти, то за това, как се е развивал земният живот до днес, те вероятно са допринесли много. Това е било и с Тея, и се е повторило и по-късно.
Изследователите дълго са размишлявали по въпроса как и откъде се е взела водата на Земята, тъй като по техните изчисления при нейната гореща фаза на развитие не би било възможно да има вода. Много астрономи смятат,че кометите са тези, които са донасяли водата с "въздушна поща". Кометите приличат всъщност на огромни снежни топки от прах и лед. Каквото срещнат, обливат го с вода.
Опитите с изотопи доказват, че водата в нашите океани води началото си от т.нар. Юпитер-фамилия, към която се числи и кометата Чурюмов-Герасименко, която се изучава в момента от космическата сонда Розета. Тези комети излитат от своята ексцентрична слънчева орбита към орбитата на планетата Юпитер. Техният лед показва точно същото съотношение на количеството водород и неговия изотоп деутерий, както водата на нашите океани. При което, някои експерти смятат, че водата се дължи предимно на метеоритите. Те се състоят предимно от скална маса, но съдържат и лед.
Но така или иначе, водата е дошла от космоса. Възможно е обаче,и самият живот да е възникнал по същия начин. Т.е. с метеоритите да са пренесени и бактерии от други планети на вселената. Може да звучи авантюристично, но симулации и експерименти са доказали, че това е възможно. Че животът на Земята би могъл да е дошъл от Космоса.
Вселената, както изглежда, упражнява двуяко влияние върху живота ни. От една страна тя е довела до неговото възникване, подпомага го чрез различни сили и условия да се настроим към нейните цикли,а от друга страна, тя може изцяло или частично да го разруши. Някоя звездна експлозия в космическото съседство на нашата слънчева система би ни обляла с извънредно смъртоносно лъчение и би заличила в най-кратко време живота на Земята. За щастие, няма никакви опорни точки, че това може да се случи в следващите няколко милиона години. От друга страна тези звездни експлозии обаче произвеждат и разпръскват във вселената тежките елементи, от които са съставени в голямата си част Земята и нейните форми на живот. В края на краищата животът на Земята не е нищо друго, освен звезден прах. "Астрономията е навсякъде", както пише Флориан Фрайщетер - и тя определя биологията много повече, отколкото се предполага.
И когато нощем вдигнем поглед към небето, разбираме каква трошичка сме във вселената. Нужно е смирение.
автор Ян Берндорф сп.natur 01/2015 превод ( със съкращения) : almara
Няма коментари
