Постинг
13.10.2016 15:05 -
Погрешният кандидат
Погрешният кандидат
Има поговорки във всеки език, които твърде цветисто описват погрешния кандидат, избран за определена задача. В тях често се споменават животните, на които се приписват нелицеприятни качества. "Да повериш млякото на котката", това в Англия звучи като крайно необмислено действие. Там също така контрапродуктивно звучи и "Да поставиш котката между гълъбите". В Чехия на котката се гледа доста подозрително. Щом нещо не върви както трябва, значи "доверили сме й печеното".
Но и други животни се използват с удоволствие, за да илюстрират нещата, които неизбежно водят до провал. За явна глупост италианците смятат "Да повериш агнетата на вълка!" А да "затвориш вълка в кошарата" французите смятат за всичко друго, но не и умно.
Когато германците оставят неподходящо лице да свърши определена работа, казват, че козелът е станал градинар. Козелът, още от бароковата епоха, е представян като похапващ си тайно младите леторасли в градините.
Подобни емблеми са се разпространявали по онова време, състояли са се от медни или дървени гравюри, с надписи (мото) и някоя сенквенция (изречение), често на латински. Те са имали подобна на поговорките функция, но просто като картина с текст. Емблемите са били обозначавани в бароковата епоха като " картинна поезия", Хердер сполучливо ги е нарекъл "мисловни картини".
"Козел в градината" е само по себе си едно противоречие. Руснаците просто го пускат в градината. Какво ще натвори той там е повече от ясно. А холандците го поставят, впрочем, върху чувала с овес.
Тази колекция от неъзможности е събрана вече от Матиас Цимерман в книгата му "За голата червеношийка и пърдящия вълк", за най-остроумните поговорки на европейските народи.
Забележително за всички тези пословици е, че на животните се хвърля вината за нещо, което явно няма да е с добър край. Поне този път няма да е виновна жената.
Няма коментари
