Постинг
15.12.2016 13:40 -
Приказка за медената питка
Приказка за медената питка
Това се е случило преди мното, много години. Живял в Нюрнберг, известен град, един дебел, закръглен майстор-пекар. Той разбирал не само от печене, но бил и голям юначага. Сърцето го заболявало винаги когато наближавали зимните празници. "Мили боже", мърморел той, "какво да изпека този път, нещо вкусно, с което да зарадвам децата по света? Все хляб, само хляб и нищо друго освен хляб. Така не може повече. Ах, какво да направя аз, бедният, дебел и закръглен майстор-пекар?"
Замисли се той, замисли се и ... по това време вече шипките се червенееха, лешниците кафенееха, вятърът брулеше кестените от дърветата...той си купи един голям тефтер, събра си багажа и заповяда на котката да държи мишките изкъсо, за да не изядат всичкото брашно за коледните лакомства. "Защото искам да видя все пак, какво се прави още от брашно, освен хпяб, и само хляб." Той затвори вратата след себе си и тръгна по широкия свят.
Най - напред дебелият, закръглен майстор-пекар стигна до Регенсбург. Но колкото и да се оглеждаше по витрините, не видя нищо различно от хляб и регенсбургски наденички. "Тук не е за мен ", си помисли той и пое пътя за Мюнхен. Но с мюнхенските солени гевречета той нищо не можеше да направи. Коледа! И солени гевречета! Не, това би било още по-лошо.
Така дебелият, закръглен майстор-пекар продължи пътя си нататък, а тефтерчето му беше все така празно. Стигна и до Франкфурт, но там имаше само франкфуртски наденички и ябълково вино. А дори и в императорския град Аахен все още нямаше аахенски мастакулки. И в Кьолн - само хлебчета със сирене "половин петел", както ги наричаха. В Амстердам, също, оше не печаха хрупкави бисквитки. Но майсторът-пекар не се отчая и продължи пътя си на изток. И там той не откри никакви чудеса. Големият град Берлин още го нямаше. Само гора и блата. В гората той срещна един много стар отшелник, който живееше само от желъди и лешници. "Най-добре вървете към Виена, каза той на нашия майстор-пекар. "Там има виенски кренвирши, фантастични са!"
На дебелия, закръглен пекар всичко това вече му беше омръзнало. "Нищо повече не мога да открия", си помисли той, "по-добре да се връщам в Нюрнберг!" И пое по обратния път. Така, ден след ден, стигна до горите на Бохемия и Бавария.И когато вечерта се стъмни и настъпи нощ, за късмет съзря малка къщичка, сгушена сред големите дървета. До самата къщичка издигаше снага голяма, опушена от сажди пещ. "О, това вече ми харесва." Помисли си той и почука веднъж, и още веднъж. Чак тогава отвътре се чу някакъв шум, вратата се отвори и една старица се появи и изграчи: "Посред нощ! И това ми било добри обноски! Аз съм горската царица и с мен шега не бива." И продължи да ругае, да размахва бастун и да клати глава.
"Не се бой майчице", каза добрият пекар. "Уморен съм от дълъг път, може би ще се намери едно местенце за мен върху топлата пещ?" "А сигурно си и гладен?", крещеше старицата. "Махай се от тука, нямам нищо друго, освен меденки и орховки, и няма да повярваш колко съм сита от тях, сладките неща!" Пекарят зяпна от учудване. "Какво имате? Сладки меденки и орехови питки? Повторете го. "Ти да нямаш слама в ушите?", извика горската жена. "Меденки и ореховки, ореховки и меденки!" От очите на пекаря се затъркаляха сълзи от радост. "Сега всичко е наред. Аз имам само хляб." "Какво имаш?" крещеше старицата. "Ти луд ли си? Казваш хляб? Аз не знам какво е това хляб. Кажи ми това сладко ли е или кисело?"
"Хлябът? Той повече е кисел, отколкото сладък", каза пекарят. "Хлябът е кисел? О, колко вкусно, колко вкусно!" И тя го сграбчи за ръката и го тласна в коридора навътре толкова силно, че той направо полетя!
Но скоро след това те вече седяха заедно на пейката до пещта. Дебелият, закръглен майстор-пекар извади от торбата всико, което имаше за ядене. А старицата пъхаше в устата си залък, след залък хляб, гълташе като вълк, мляскаше и преглъщаше. А пекарят присвиваше очи от удоволствие и се наслаждаваше на сладките меденки и орехови бисквитки. "Сега вече имам това, за което бях тръгнал", каза той "и няма нужда да обикалям целия свят. Защото ти, горска царице, ще ми кажеш как ги правиш тези неща, какво слагаш, как ги смесваш, как ги месиш, колко захар и сол, масло и мас, черен пипер и канела и всичко друго, каквото трябва. Тогава аз ще ти разкажа как се прави хляб."
Старата жена се зарадва, завъртя се като пумпал в къщичката, поиска още хляб, дъвчеше и преглъщаше, и между хапките обясняваше как се правят меденки и орехови бисквитки. Дебелият, закръглен майстор-пекар скоро изписа цялото си тефтерче, а на вратата на къщичката с тебешир написа рецептите за шест вида хляб за горската жена. Рано сутринта той пое по пътя за вкъщи и пристигна точно когато наближаваше Коледа.
В къщи всичко беше в идеален ред. Котката стоеше на своя пост, мишките не видяха бял ден при нея, а брашното беше все така хубаво и бяло. Още същия ден започна печенето: меденки и ореховки, ореховки и меденки. Хората в града бяха много учудени, понеже всяка вечер се носеше шум от звън на нежни камбанки.Това бяха коледните ангелчета, със своите шейнички. Щом едно излизаше с пълно чувалче от фурната, друго пристигаше със свое конче и файтонче. Аромат на сладкиши и ангелски крилца се носеше над града. И хиляди перушинки блещукаха в синьо, сребърно и златно на снега. Така нюрнбергските меденки и ореховки се появиха в света и във всеки дом по Коледа.
Тук приказката свършва.
автор:Вилхелм Матисен
превод: almara
Това се е случило преди мното, много години. Живял в Нюрнберг, известен град, един дебел, закръглен майстор-пекар. Той разбирал не само от печене, но бил и голям юначага. Сърцето го заболявало винаги когато наближавали зимните празници. "Мили боже", мърморел той, "какво да изпека този път, нещо вкусно, с което да зарадвам децата по света? Все хляб, само хляб и нищо друго освен хляб. Така не може повече. Ах, какво да направя аз, бедният, дебел и закръглен майстор-пекар?"
Замисли се той, замисли се и ... по това време вече шипките се червенееха, лешниците кафенееха, вятърът брулеше кестените от дърветата...той си купи един голям тефтер, събра си багажа и заповяда на котката да държи мишките изкъсо, за да не изядат всичкото брашно за коледните лакомства. "Защото искам да видя все пак, какво се прави още от брашно, освен хпяб, и само хляб." Той затвори вратата след себе си и тръгна по широкия свят.
Най - напред дебелият, закръглен майстор-пекар стигна до Регенсбург. Но колкото и да се оглеждаше по витрините, не видя нищо различно от хляб и регенсбургски наденички. "Тук не е за мен ", си помисли той и пое пътя за Мюнхен. Но с мюнхенските солени гевречета той нищо не можеше да направи. Коледа! И солени гевречета! Не, това би било още по-лошо.
Така дебелият, закръглен майстор-пекар продължи пътя си нататък, а тефтерчето му беше все така празно. Стигна и до Франкфурт, но там имаше само франкфуртски наденички и ябълково вино. А дори и в императорския град Аахен все още нямаше аахенски мастакулки. И в Кьолн - само хлебчета със сирене "половин петел", както ги наричаха. В Амстердам, също, оше не печаха хрупкави бисквитки. Но майсторът-пекар не се отчая и продължи пътя си на изток. И там той не откри никакви чудеса. Големият град Берлин още го нямаше. Само гора и блата. В гората той срещна един много стар отшелник, който живееше само от желъди и лешници. "Най-добре вървете към Виена, каза той на нашия майстор-пекар. "Там има виенски кренвирши, фантастични са!"
На дебелия, закръглен пекар всичко това вече му беше омръзнало. "Нищо повече не мога да открия", си помисли той, "по-добре да се връщам в Нюрнберг!" И пое по обратния път. Така, ден след ден, стигна до горите на Бохемия и Бавария.И когато вечерта се стъмни и настъпи нощ, за късмет съзря малка къщичка, сгушена сред големите дървета. До самата къщичка издигаше снага голяма, опушена от сажди пещ. "О, това вече ми харесва." Помисли си той и почука веднъж, и още веднъж. Чак тогава отвътре се чу някакъв шум, вратата се отвори и една старица се появи и изграчи: "Посред нощ! И това ми било добри обноски! Аз съм горската царица и с мен шега не бива." И продължи да ругае, да размахва бастун и да клати глава.
"Не се бой майчице", каза добрият пекар. "Уморен съм от дълъг път, може би ще се намери едно местенце за мен върху топлата пещ?" "А сигурно си и гладен?", крещеше старицата. "Махай се от тука, нямам нищо друго, освен меденки и орховки, и няма да повярваш колко съм сита от тях, сладките неща!" Пекарят зяпна от учудване. "Какво имате? Сладки меденки и орехови питки? Повторете го. "Ти да нямаш слама в ушите?", извика горската жена. "Меденки и ореховки, ореховки и меденки!" От очите на пекаря се затъркаляха сълзи от радост. "Сега всичко е наред. Аз имам само хляб." "Какво имаш?" крещеше старицата. "Ти луд ли си? Казваш хляб? Аз не знам какво е това хляб. Кажи ми това сладко ли е или кисело?"
"Хлябът? Той повече е кисел, отколкото сладък", каза пекарят. "Хлябът е кисел? О, колко вкусно, колко вкусно!" И тя го сграбчи за ръката и го тласна в коридора навътре толкова силно, че той направо полетя!
Но скоро след това те вече седяха заедно на пейката до пещта. Дебелият, закръглен майстор-пекар извади от торбата всико, което имаше за ядене. А старицата пъхаше в устата си залък, след залък хляб, гълташе като вълк, мляскаше и преглъщаше. А пекарят присвиваше очи от удоволствие и се наслаждаваше на сладките меденки и орехови бисквитки. "Сега вече имам това, за което бях тръгнал", каза той "и няма нужда да обикалям целия свят. Защото ти, горска царице, ще ми кажеш как ги правиш тези неща, какво слагаш, как ги смесваш, как ги месиш, колко захар и сол, масло и мас, черен пипер и канела и всичко друго, каквото трябва. Тогава аз ще ти разкажа как се прави хляб."
Старата жена се зарадва, завъртя се като пумпал в къщичката, поиска още хляб, дъвчеше и преглъщаше, и между хапките обясняваше как се правят меденки и орехови бисквитки. Дебелият, закръглен майстор-пекар скоро изписа цялото си тефтерче, а на вратата на къщичката с тебешир написа рецептите за шест вида хляб за горската жена. Рано сутринта той пое по пътя за вкъщи и пристигна точно когато наближаваше Коледа.
В къщи всичко беше в идеален ред. Котката стоеше на своя пост, мишките не видяха бял ден при нея, а брашното беше все така хубаво и бяло. Още същия ден започна печенето: меденки и ореховки, ореховки и меденки. Хората в града бяха много учудени, понеже всяка вечер се носеше шум от звън на нежни камбанки.Това бяха коледните ангелчета, със своите шейнички. Щом едно излизаше с пълно чувалче от фурната, друго пристигаше със свое конче и файтонче. Аромат на сладкиши и ангелски крилца се носеше над града. И хиляди перушинки блещукаха в синьо, сребърно и златно на снега. Така нюрнбергските меденки и ореховки се появиха в света и във всеки дом по Коледа.
Тук приказката свършва.
автор:Вилхелм Матисен
превод: almara
Няма коментари
