Постинг
02.03.2017 11:42 -
Слънцето като Луната
Слънцето като Луната
През цялата година слънцето грееше "толкова слабо, като луната и светеше толкова необикновено, както през време на слънчево затъмнение, изобщо не така, както обикновено го знаем." Така Prokopios von Caeserea, последният велик историк на античността, описва времето в средиземноморския регион през 536 година пр. Хр. Един тайнствен облак затъмнил небето, навсякъде температурата спаднала до необикновено ниски стойности и реколтата не се сътояла. Логичните последствия били всеобщ глад и бедствие, между другото и в Римската империя на Юстиниан І, който в 536 г беше в десетата година на владичеството си. На него е назована и голямата чумна епидемия, която завилняла след 541 година в неговия район на господство. Климатичен срив, провалени реколти, глад, омаломощено население, епидеми, това са предполагаемите последствия.
Това, че промяната на климата действително се е състояла, днес изследователите могат да прочетат не само в античните източници, но и в пробите от дърветата. С помощта на т.нар. дендрохронология те сравняват годишните пръстени на дърветата и така могат да установят кога е имало благоприятни условия за растежа им, и кога - не. Съобразно с това преди 1500 години действително е имало малка ледена епоха в северното полукълбо.
Но откъде се е взел този тъмен, пагубен облак, който е причинил студения период? Като главен заподозрян в случая се явяват вулканите. Подобно на индонезийската Огнена планина Тамбора, която със своето изригване в 1815 година причини прословутата "година без лято", би могло и в 536 година да са се случили едно или повече изригвания на вулкани, които да са отговорни за съответния сценарий. Някои обаче виждат в това по-скоро евентуален метеоритен удар като причинител на катастрофата, други изказват мнение за комбинация от удар и изригване. Със сигурност, обаче може да се каже, че климатичното своенравие е имало съдбовни последствия за хората. Някои области, като тази на Балканите истински са се обезлюдили. На обезлюдената земя бързо са се заселили други народи и са основали, поне според обичайната теза, славянската езикова общност.
Но не навсякъде Малката Ледникова Епоха се е проявила унищожително. На Арабския полуостров са валяли дъждове, имало е в големи количества фуражни култури, което е спомогнало за отглеждането на повече ездитни и товарни животни, което от своя страна е довело до арабската и ислямска експанзия в Средния Изток. Макар, че такива причинно следствени връзки в историята са много трудни за доказване, те все пак хвърлят светлина върху това, колко крехки са човешките конструкции, като държави или общества, и техните зависимости от есествените дадености.
Така е и днес, напук на всякакви технологии. Юстиниан І и много от неговите поданици, след настъпилата катастрофа са се отдали на религиозно-философски размишления. Императорът постави с това прехода от античността към средновековието. Дали в наше време би могло да се очаква една просветителска реакция на хората или завръщане към средновековието? На фона на актуалните събития: действително е трудно да се каже.
сп. natur 01/2017
Няма коментари
