Постинг
02.04.2017 16:16 -
Т И Т А Н И К
Още веднъж за Т И Т А Н И К
За едни смърт, за други спасение
На 14 април 1912 г., 20 минути преди полунощ, огромен айсберг разпаря предната страна на RMS Титаник и го потапя на дъното на Атлантическия океан. Тежащият 300 000 тона леден колос, е принадлежал вероятно на едно ледено поле, което се е откъснало от глетчера на Западна Гренландия, Jakobshavn Isbrae, и поради извънредно необикновените си размери е било завлечено далече на юг, много по-далеч отколкото е характерно за по-малките късове лед.
Предупреждения за ледена опасност са били постъпили вече на Титаник, но не всички, защото радистите са били заети с изпращане на частни телеграми на пасажерите. Така те не са могли да добият точна представа за положението на ледниковото поле. Половин час след сблъсъка командният състав все пак е искал да започне евакуирането, но много пасажери отказвали да се качат в спасителнта лодка, защото са се чувствали на борда по-сигурни. Още повече, че на тях им било казано, че става въпрос за упражнение.
Радиотелеграфистите на Титаник започнали предаването на спасителните сигнали. Само на няколко километра от Титаник се е намирал търговският кораб Калифорния, той би могъл да спаси хората от пострадалия лайнер. Но компетентният радист вече е спял. С това той не е пренебрегнал правилата на кораба, радиото по това време е било нова техника и не е било използвано като централен инструмент в управлението на корабите. Само намиращият се на четири часа път RMS Карпатия е приел сигналите за помощ.
Екипажът на Титаник е изстрелял светлинни ракети в небето, които са били забелязани от SS Калифорния, но никой не е бил сигурен, че това са дейтвително знаци за помощ. По онова време още не е бил изработен модел за взаимопомощ от кораби в беда. Разноцветни ракети и факли са били употребявани в най-различни ситуации. Затова капитанът на Калифорния е поискал да се презастрахова чрез светлинни морзови сигнали. Но от Титаник не са отговорили на тях. И капитанът се отказал от спасителни мерки.
В това време пасажерите на Титаник, 2200 души, се опитват да намерят място в спасителните лодки. Но места има само за половината от тях. И когато корабът най-накрая в 2:20 ч потъва, в леденостудените води на морето се оказват общо 1514 души, удавят се или измръзват.
13 държави участват следващата година в т. нар. Конференция Титаник в Лондон и приемат Споразумението за закрила на човешкия живот по море (SOLAS). То за първи път предлага закони за сигурност в корабоплаването: За всеки пътник от тук нататък трябва да има гарантирано място в спасителна лодка. Радиотелеграфистите да работят денонощно. На тази конференция е определен и единният повиквателен сигнал за спасение: "SOS": Морзовият знак е прост и чрез дължината на звука: "дълъг - кратък - дълъг" е лесен за разпознаване. (Значението: "Save our Souls" "спасете душите ни" е интерпретирано едва по-късно.) Освен това, от тогава нататък един международен леден патрул информира всички кораби за опасност в Ледовития океан. SOLAS междувременно е котвенция на Обединените Нации и е спасила живота на безброй много хора. Споразумението е било многократно преработвано, в повечето случаи след големи катастрофи.
сп. natur 04/2015
За едни смърт, за други спасение
На 14 април 1912 г., 20 минути преди полунощ, огромен айсберг разпаря предната страна на RMS Титаник и го потапя на дъното на Атлантическия океан. Тежащият 300 000 тона леден колос, е принадлежал вероятно на едно ледено поле, което се е откъснало от глетчера на Западна Гренландия, Jakobshavn Isbrae, и поради извънредно необикновените си размери е било завлечено далече на юг, много по-далеч отколкото е характерно за по-малките късове лед.
Предупреждения за ледена опасност са били постъпили вече на Титаник, но не всички, защото радистите са били заети с изпращане на частни телеграми на пасажерите. Така те не са могли да добият точна представа за положението на ледниковото поле. Половин час след сблъсъка командният състав все пак е искал да започне евакуирането, но много пасажери отказвали да се качат в спасителнта лодка, защото са се чувствали на борда по-сигурни. Още повече, че на тях им било казано, че става въпрос за упражнение.
Радиотелеграфистите на Титаник започнали предаването на спасителните сигнали. Само на няколко километра от Титаник се е намирал търговският кораб Калифорния, той би могъл да спаси хората от пострадалия лайнер. Но компетентният радист вече е спял. С това той не е пренебрегнал правилата на кораба, радиото по това време е било нова техника и не е било използвано като централен инструмент в управлението на корабите. Само намиращият се на четири часа път RMS Карпатия е приел сигналите за помощ.
Екипажът на Титаник е изстрелял светлинни ракети в небето, които са били забелязани от SS Калифорния, но никой не е бил сигурен, че това са дейтвително знаци за помощ. По онова време още не е бил изработен модел за взаимопомощ от кораби в беда. Разноцветни ракети и факли са били употребявани в най-различни ситуации. Затова капитанът на Калифорния е поискал да се презастрахова чрез светлинни морзови сигнали. Но от Титаник не са отговорили на тях. И капитанът се отказал от спасителни мерки.
В това време пасажерите на Титаник, 2200 души, се опитват да намерят място в спасителните лодки. Но места има само за половината от тях. И когато корабът най-накрая в 2:20 ч потъва, в леденостудените води на морето се оказват общо 1514 души, удавят се или измръзват.
13 държави участват следващата година в т. нар. Конференция Титаник в Лондон и приемат Споразумението за закрила на човешкия живот по море (SOLAS). То за първи път предлага закони за сигурност в корабоплаването: За всеки пътник от тук нататък трябва да има гарантирано място в спасителна лодка. Радиотелеграфистите да работят денонощно. На тази конференция е определен и единният повиквателен сигнал за спасение: "SOS": Морзовият знак е прост и чрез дължината на звука: "дълъг - кратък - дълъг" е лесен за разпознаване. (Значението: "Save our Souls" "спасете душите ни" е интерпретирано едва по-късно.) Освен това, от тогава нататък един международен леден патрул информира всички кораби за опасност в Ледовития океан. SOLAS междувременно е котвенция на Обединените Нации и е спасила живота на безброй много хора. Споразумението е било многократно преработвано, в повечето случаи след големи катастрофи.
сп. natur 04/2015
Опис-съдържание блог добронамерен
Пътят към зелената икономика да не завър...
Толкова много безсмислена злоба
Пътят към зелената икономика да не завър...
Толкова много безсмислена злоба
Няма коментари
