Постинг
08.05.2017 15:16 -
"Ти, глупава гъско"
"Ти, глупава гъско"
страхлив като заек
куцо пате
глупава гъска
вярно куче
тъпа крава
мръсна свиня
бесен жребец
упорито магаре
гълъбът на мира
войнствен сокол
стара коза
хитра лисица
сляпа кокошка и т.н. и т. н.
Нашият речник е пълен с животински предразсъдъци: гъските били уж глупави, кукумявката мъдра, а враната крадлива. Доколко истина има в тези твърдения? В ежедневното ни общуване често прибягваме до животински сравнения: шофьорите се нагрубяват със "сляпа кокошка", други са работливи като пчелички, а други мръсни като прасета и т.н.
От поведенческо-биологична гледна точка обаче, всичко това са глупости. Забележителен пример за това е гълъбът, заклеймен като символ на мира. На пръв поглед той действително изглежда така, сякаш не е създаден да убива: човката му не е остра, перушината му е мека, ноктите му не са остри като кинжал. А и не му трябват, той се спасява чрез бягство. Но в случай, че гълъбът не може да избяга, например когато е затворен с друга птица, то миролюбивият гълъб се превръща в инквизитор. Двете птици започват да се бият до смърт. Скубят си перушината, буквално си одират кожата, докато от единия остане само една кървава купчинка.
Соколите, които се смятат за войнствени птици, съвсем не са бесни убийци. Срещнат ли се два сокола, те ограничават бойното си поле по правило до вербални атаки, които разбира се могат да прерастнат в скубане на перушина, но съзнавайки остротата на оръжието си, обикновно единият освобождава бойното поле невредим.
Още по-малко неласкави са епитетите за гъските, патките и магарето.Те обикновено биват заклеймявани като глупави, тъпи и упорити. Абсолютно несправедливо! Ние имаме проблем само при възприятието: гъската, напр., е всичко друго, но не и духовно посредствена. Тя само изглежда трудно схватлива. Всъщност тези птици са извънредно внимателни и проявяват дори малки промени в ежедневието си. По тази причина те са превъзходни наблюдатели ( надзиратели). Те, гъските, като свещени животни при богинята Юнона, са спасили Рим от приближаващите врагове. Така, че би било по-подходящо да се каже "внимателен като гъска".
Същото важи и за магарето. Истински заклеймено като злобно и коварно е от Шекспир в "Сън в лятна нощ", където един от героите е првърнат в злобно магаре. Истински кошмар за човека. А и "магарешки уши" и "магарии" са доста неподходящи епитети за сивото животно. Към това трябва да се прибавят още и: упорито, непокорно, опако и вироглаво. По -подходящо би било да се каже умно. Все пак то може да вижда едновременно и четирите си крака, защото очите му са поставени по определен начин. Тоест, той има общ поглед над нещата! Вместо да действа прибързано като кон, с опасност да се нарани, то спира и анализира ситуацията. Освен това е непретенциозно и сигурно на път. Който тръгва на дълъг път трябва да седне на матаре.
Как стои въпросът при уж хитрата лисица? Тя минава не само за хитра, но и за коварна и злобна. Вярно е, че не може да й се отрече доста голяма доза интелигентност, това означава да се справя в различни ситуации. В ловните умения е специалистка, но с една врана, с делфин или папагал не може да се сравнява. А дали е подла и коварна? Съвсем неуместно. Лисиците са любящи родители, които правят всичко възможно за своите деца. Дори когато две лисици се карат, те внимват да не се наранят. В рамките на леговището им цари мир.
При кукумявката нещата са други. Още в древна Гърция са я смятали за мъдра птица и това й качество я преследва и до днес. Особено в детските книги, напр. "Хари Потър" и т.н. Но само затова, че тя обикновено стои мирно и гледа втренчено в далечината със своите големи очи, съвсем не я прави интелигентна. Поне не повече от едно врабче, кос или синигер. Впрочем в Индия смятат кукмявката за особено глупава.
Ако става въпрос за интелигентно животно, то на първо място трябва да се постави гарванът. Обикновено епитетът е "лоша майка, мащеха", но това съвсем не е подходящо, защото всички птици от тази група са грижливи родители, които се жертват за своите още голи и безпомощни пиленца. Дори падналите от гнездото малки се обгрижват с любов.
Между другото, качествата, които приписваме на животни и птици, почиват преди всичко на нашите наблюдения върху външния им вид, по формата на тялото или цвета на оперението им. Така оцветените в черно животни са "по-лоши" от белите, тромавите били недодялани и т. н. Да унижаваме и омаловажаваме хората, нашите събратя, като ги сравняваме с животни не е уместно. В други страни това не се случва. В Япония такова сравнение не е познато. И ако чуят, че някой е наричан магаре, свиня или нещо подобно, японците биха се учудили, както например ние бихме се учудили ако някой ни нарече "ти телефон" или "химикалка".
Но обидите с животински имена могат да ни костват скъпо: в Германия една такава обида като "тъпа крава" или "мръсна свиня" би ни опразнило портмонето с 300 до 600 евро. Така че, преди да наречем някого с животински епитет е добре да размислим. Много по-добре е да гледаме на света със спокойствието и мъдростта на едно магаре.
Natur und Kosmos Mai 2012
Няма коментари
