Постинг
11.06.2017 10:30 -
Красивата дивачка
Красивата дивачка
Цяла вечност котките са верен спътник на човека.Тайно те ловуват мишки,обогатяват културата ни и направляват живота ни.
Любовно обяснение към една дива красавица
Неотдавна във Великобритания се появи официална бележка от 1929 г. Невзрачната бележка на държавната хазна беше адресирана до Британското Вътрешно Министерство. В него се казва, че отсега нататък трябва да отделят по едно пени дневно за храна и грижа за котка, с цел намаляване нашествието на мишки и плъхове. Но вече овластената убийца е трябвало да бъде все пак ефикасна в действията си. Това би било само едно бюрократично изискване, но всъщност черният котарак "Питър" най-после е получил официален лиценз да убива. От 1883 г , когато за първи път във Вътрешното министерство е използвана котка за ловене на мишки, тя е вършила своята дейност вярно и ефикасно. Но без официалната благословия.
Основателните и вероятно добре обмислени причини да бъде наречен котаракът точно Питър постепенно са се загубили в лондонската мъгла, но неговите наследници продължават да носят това име. Първият Питър, след успешна 16 годишна вярна служба и вече не така ефикасна, е бил приспан. Питър ІІ е имал твърде кратка кариера, скоро е бил прегазен. Наследил го е Питър ІІІ, който е добил популярност чрез една не твърде лицеприятна случка. За нещастие се е облекчил върху една изтривалка малко преди Кралицата да влезе в Министерството и само съобразителността на слугата го е спасила, като е изхвърлил изтривалката през прозореца. Същият котарак е бил наследен от женска котка, наречен Пита, която не се е отличавала с особено трудолюбие и чистота. Но все пак са се сбогували с нея с почитание, след като проблемът с мишките бил решен, благодарение на преустройството на сградата. Пита умира през 1980 г на почтена възраст.
Тази плодотворна за двете страни дейност си има една дълга традиция. Още около 6000 години преди Питър да започне работата си в коридорита на властта, по височайшата заповед на владетеля си, котките са въплъщавали дейността си като ловци на мишки и са се ползвали с висок статус сред животинския свят. В царството на фараоните те са били на особена почит. Били са смятани за небесни същества. Богинята на плодовитостта и любовта, Бастет, е била представяна като стройна и красива жена с котешка глава. В староегипетските метрополи, като напр. Мемфис и Бубастис е имало големи храмове в чест на богинята. Хиляди котки са живели там в охолство и разкош. Освен това почти всяко домакинство е притежавало поне една котка. Тя е била част от семейството. Гръцкият историк Херодот пише в трудовете си, че стопаните са обръсвали веждите си в знак на траур, когато котката им умре.
Хиляди котки са били балсамирани след смъртта им, често заедно с играчките и балсамирани мишки. Който е убиел котка заплащал със собствената си смърт. Но въпреки това, уважението и почитта не пречели на благочестивите египтяни да принасят официално в жертва тези животни. Всичко в името на душеспасението си, естествено.
Египтяните пазели ревниво своита котки, експортът бил забранен. Предприемчиви финикийци обаче, успели да контрабандират отделни екземпляри и да ги изнесат в останалия свят. Преди 4000 години вече е имало наследници на одомашнената египетска котка в Централна Европа. Нашата родна дива котка не ставала за домашен любимец. Била е твърде дива, за да се впусне в едно дълготрайно партньорство с човека.
Победното шествие на меките лапи е савало неудържимо и глобално. В Индия котките са се разпространявали широко, както и в Китай. Там дори са смятали, че само човек и котка имат душа. И днес още котките в далечния Изток са любим символ на щастие.
И в Европа котката е на голямо уважение, тя дълго време е била рядко животно, а затова и скъпо.Тя била нещо повече от оръдие в борбата с мишките. Както и в Египет тя е била символ на любовта и нощта. Но скоро нещо се пропукало. Усърдни християни са повели борба с котките. Провъзгласили са ги за рожби на Сатаната. Започнали да ги пребиват, да ги давят и горят. Все още има суеверие, че черната котка носи нещастие. За щастие тази тъмна епоха е вече минала. Днес котките са най-обичаните домашни животни, в Германия те са около 7,8 милиона, за сравнение кучетата са 5,3. Една цяла индустрия живее от производството на котешка храна, котешки аксесоари и гумени мишлета. Без котките е немислима както нашата кухня, така и нашата култура. Какво би бил светът без котарака Карло, Карфилд, Котаракът в чизми, Жената-котка и т.н.
Въпреки това хилядолетно съжителство с човека, котката се остава загадка. Защо котките третират своите притежатели не като господари, а като лични слуги? Навярно тайната на тяхната популярност е в това, че те никога, в никкъв случай не се предават. Никога не се отказват от качествата си, които ги правят благословени ловци, от своите трикове да правят хората покорни.
Вероятно ще дойде ден, когато учените ще открият как Питър и неговите побратими са повлияли историята на света, тъй като не само в Британското вътрешно министерство, но и на Даунингстрийт 10 имаше "назначен" мишелов, изпълняващ достойно службата си. В Белия дом, във Вашингтон, котаракът Сокс се умилкваше в краката на президента Бил Клинтън, а Индия се казваше котката на Джордж В.Буш.
Дори Светия Престол показва следи от котешките нокти. За Папа Бенедикт ХVІ се говори, че е бил котешки фен. Известно е, че във Ватикана е забранено присъствие на домашни любимци, но изглежда, че папата е взел любимото си коте със себе си. А едно списание написа, че Бенедикт не е имал намерение да става папа. Вместо това възнамерявал да напише книга за котките. Навярно една любовна история.
natur und kosmos 01/10
Цяла вечност котките са верен спътник на човека.Тайно те ловуват мишки,обогатяват културата ни и направляват живота ни.
Любовно обяснение към една дива красавица
Неотдавна във Великобритания се появи официална бележка от 1929 г. Невзрачната бележка на държавната хазна беше адресирана до Британското Вътрешно Министерство. В него се казва, че отсега нататък трябва да отделят по едно пени дневно за храна и грижа за котка, с цел намаляване нашествието на мишки и плъхове. Но вече овластената убийца е трябвало да бъде все пак ефикасна в действията си. Това би било само едно бюрократично изискване, но всъщност черният котарак "Питър" най-после е получил официален лиценз да убива. От 1883 г , когато за първи път във Вътрешното министерство е използвана котка за ловене на мишки, тя е вършила своята дейност вярно и ефикасно. Но без официалната благословия.
Основателните и вероятно добре обмислени причини да бъде наречен котаракът точно Питър постепенно са се загубили в лондонската мъгла, но неговите наследници продължават да носят това име. Първият Питър, след успешна 16 годишна вярна служба и вече не така ефикасна, е бил приспан. Питър ІІ е имал твърде кратка кариера, скоро е бил прегазен. Наследил го е Питър ІІІ, който е добил популярност чрез една не твърде лицеприятна случка. За нещастие се е облекчил върху една изтривалка малко преди Кралицата да влезе в Министерството и само съобразителността на слугата го е спасила, като е изхвърлил изтривалката през прозореца. Същият котарак е бил наследен от женска котка, наречен Пита, която не се е отличавала с особено трудолюбие и чистота. Но все пак са се сбогували с нея с почитание, след като проблемът с мишките бил решен, благодарение на преустройството на сградата. Пита умира през 1980 г на почтена възраст.
Тази плодотворна за двете страни дейност си има една дълга традиция. Още около 6000 години преди Питър да започне работата си в коридорита на властта, по височайшата заповед на владетеля си, котките са въплъщавали дейността си като ловци на мишки и са се ползвали с висок статус сред животинския свят. В царството на фараоните те са били на особена почит. Били са смятани за небесни същества. Богинята на плодовитостта и любовта, Бастет, е била представяна като стройна и красива жена с котешка глава. В староегипетските метрополи, като напр. Мемфис и Бубастис е имало големи храмове в чест на богинята. Хиляди котки са живели там в охолство и разкош. Освен това почти всяко домакинство е притежавало поне една котка. Тя е била част от семейството. Гръцкият историк Херодот пише в трудовете си, че стопаните са обръсвали веждите си в знак на траур, когато котката им умре.
Хиляди котки са били балсамирани след смъртта им, често заедно с играчките и балсамирани мишки. Който е убиел котка заплащал със собствената си смърт. Но въпреки това, уважението и почитта не пречели на благочестивите египтяни да принасят официално в жертва тези животни. Всичко в името на душеспасението си, естествено.
Египтяните пазели ревниво своита котки, експортът бил забранен. Предприемчиви финикийци обаче, успели да контрабандират отделни екземпляри и да ги изнесат в останалия свят. Преди 4000 години вече е имало наследници на одомашнената египетска котка в Централна Европа. Нашата родна дива котка не ставала за домашен любимец. Била е твърде дива, за да се впусне в едно дълготрайно партньорство с човека.
Победното шествие на меките лапи е савало неудържимо и глобално. В Индия котките са се разпространявали широко, както и в Китай. Там дори са смятали, че само човек и котка имат душа. И днес още котките в далечния Изток са любим символ на щастие.
И в Европа котката е на голямо уважение, тя дълго време е била рядко животно, а затова и скъпо.Тя била нещо повече от оръдие в борбата с мишките. Както и в Египет тя е била символ на любовта и нощта. Но скоро нещо се пропукало. Усърдни християни са повели борба с котките. Провъзгласили са ги за рожби на Сатаната. Започнали да ги пребиват, да ги давят и горят. Все още има суеверие, че черната котка носи нещастие. За щастие тази тъмна епоха е вече минала. Днес котките са най-обичаните домашни животни, в Германия те са около 7,8 милиона, за сравнение кучетата са 5,3. Една цяла индустрия живее от производството на котешка храна, котешки аксесоари и гумени мишлета. Без котките е немислима както нашата кухня, така и нашата култура. Какво би бил светът без котарака Карло, Карфилд, Котаракът в чизми, Жената-котка и т.н.
Въпреки това хилядолетно съжителство с човека, котката се остава загадка. Защо котките третират своите притежатели не като господари, а като лични слуги? Навярно тайната на тяхната популярност е в това, че те никога, в никкъв случай не се предават. Никога не се отказват от качествата си, които ги правят благословени ловци, от своите трикове да правят хората покорни.
Вероятно ще дойде ден, когато учените ще открият как Питър и неговите побратими са повлияли историята на света, тъй като не само в Британското вътрешно министерство, но и на Даунингстрийт 10 имаше "назначен" мишелов, изпълняващ достойно службата си. В Белия дом, във Вашингтон, котаракът Сокс се умилкваше в краката на президента Бил Клинтън, а Индия се казваше котката на Джордж В.Буш.
Дори Светия Престол показва следи от котешките нокти. За Папа Бенедикт ХVІ се говори, че е бил котешки фен. Известно е, че във Ватикана е забранено присъствие на домашни любимци, но изглежда, че папата е взел любимото си коте със себе си. А едно списание написа, че Бенедикт не е имал намерение да става папа. Вместо това възнамерявал да напише книга за котките. Навярно една любовна история.
natur und kosmos 01/10
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
