Постинг
01.08.2017 15:02 -
Слънцето срещу климатичните промени?
Това, че колебанията на слънчевата активност, изразени чрез честотата на плазмените избухвания имат влияние върху климата на земята, е неоспоримо. Дълго време изследователите считаха "Maunder-Minimum", голям слънчев минимум без почти никакви петна, който продължи от 1645 до 1715 г, като доказателство за силно влияние. Татко Мраз тогава се е държал безпощадно, увековечен чрез пейзажите Grachten на нидерландските художници пейзажисти, на които не им оставало нищо друго, освен да рисуват вечно зеледените пътища. Цялото Балтийско море е замръзвло многократно, в Алпите глетчерите са поглъщали цели села и са достигнали най-голямото разширение след края на последния ледников период преди 11 700 години.
Дори Темза в Лондон е била толкова дълбоко замръзнала, че върху нея са се провеждали панаири. Но от една страна е имало "малък ледников период" още в края на 16 и началото на 17 век, документирано не на последно място от повлияните от студа ужаси на 30годишната война. От друга страна все повече изследователи стигат да извода, че слънчевата активност играе малка роля в нашия климат.
Институтът за изследване на климатичните изменения в Потсдам, в една скорошна студия направи сравнение между противоположни тези и стигна до недвусмисленото заключение, че в случай на един нов Maunder-Minimum атмосферата на земята би се охладила "само с 0,3 градуса по Целзий". Георг Фойлнер, автор на студията, не оставя никакво съмнение: "Това би намалило очакваното до края на столетието, причинено от човека затопляне, само с около десет процента - за съжаление твърде малко, за да отслаби чувствително промяната на климата."
"Световният климатичен съвет" IPCC установи за времето от началото на индустриализацията стойност от 0,12 Watt/cm2, с която слънцето е допринесло чрез повишената активност за затоплянето. А причиненият от човека парников ефект е със стойност 2,63 вата на кв.см., тоест 22 пъти повече.
сп. natur und kosmos 11/2011
Няма коментари