И до днес това се счита за едно от най-забележителните постижения на военната история: Прекосяването на Алпите от картагенската войска под ръкводството на нейния предводител Ханибал Барка в 218 г пр.Хр.в посока Италия. Планината поставя древните ромеи пред едно голямо изпитание и прави така, че втората пуническа война, със своите легендарни и ужасяващи битки, да продължи цели 17 години.

            Колко воини е водил картагенецът: 40 000 или 50 000? Действително ли шествието е било придружавано от 37 военни слона ? И преди всичко къде са се сражавали войските в края на м. октомври и началото на м. ноември преди повече от 2200 години през планинската верига. Поне на последния въпрос изследователите междувременно са успели да се приближат до истинта. Независимо от броя на конниците, които са се сражавали срещу ромеите, е установено, че в обоза на войската е имало огромен брой коне. Естеството на тези животни е такова, че те произвеждат огромно количество изпражнения. В отделни случаи би могло да се стигне до към 50 кг за един кон на ден! Ако се сметне с най-малко 10 кг на ден и 10 000 коня, това прави вече 100 тона конски изпражнения -- дневно! За сравнение евентуалните 15 тона човешки изпражнения и около 5 тона слонска тор, коята войската е оставяла, би било дреболия!  

                Така че, можем спокойно да предположим, че армията на Ханибал е оставила не само една историческа следа, но и една торна, миризлива следа, която не би могла да бъде пропусната нито визуално, с очите, нито с носа! По тази следа преди 4 години тръгна един международен изследователски екип. Те трябваше да изберат един от трите възможни маршрути: северния, средния и южния. Южният, който върви през долината Drцm, над Col de Grimone и по протежение на бездната Queyras, през Col de la Traversette и т.н. минава за най-труден. Но точно този маршрут е бил избран от военоначалника.

               Недалече от Col de la Traversette изследователите намират едно място, в което по времето на Ханибал се е намирало едно малко езеро, едно от малкото хубави места в района, удобно за водопой на големи животни. Там те са намерили огромно количество остатъци от животинска тор. Възрастта му е установена чрез радио-карбонов метод, която съответства на времето на Ханибал. Освен това древното торище съдържа и голямо количество генетичен материал от бактерии, които микробиолозите определят като Clostriden. Микробите в конския тор заемат обикновено към 70 процента в тези Clostriden.

              Така постепенно се прояснява мъглата в историята, която досега замъгляваше маршрута на Ханибал прз Алпите. За изхода на похода и  войната това разбира се не променя нищо. Ромеите в края на краищата побеждават, Ханибал минава в бягство и в 183 г пр. Хр., след един цял живот във война, прибягва до самоубийство, в областта на днешния Истанбул!




сп. natur 11/17       автор: Sebastian Jutzi


 

 

Здравейте, almara. До ден днешен битките при Кана и Тразимендското езеро се учат във всички военни училища по света. Аз съм завършил ВВМУ"Н. Вапцаров" и ВА"Г.Раковски" и съм ги учил. Това не е най-старата битка, която се учи. Преди нея са Саламин, Платея, Термопилите и Маратон от гръко-персийските войни.
Поздрави и заповядайте да прочетете нещо от моя блог!