Постинг
01.08.2018 14:43 -
Защо събирате урина, д-р Кунтке?
Урината е един огромен ресурс. Нашата урина съдържа жизнено необходими компоненти, като фосфор или азот - хранителни вещества, без които растенията не могат. Обикновеният селски стопанин се нуждае от фосфор за наторяване. И екологичното селско стопанство използва трудно разтворим фосфорен тор. Досега растителните торове се добиват предимно от минерали, съдържащи фосфор. Китай, Мароко и САЩ са най-големите доставчици на международния фосфорен пазар.Те контролират най-голямата част от разполагаемите резерви в целия свят.
Но има един толям проблем. Суровината фосфор клони към изчезване, а алтернатива няма! Някои изследвания показват, че така нареченият връх на добива на фосфор ще бъде достигнат още към 2030 г.Това е точката, при която количеството добив ще бъде най-високо и от този момент ще намалява непрекъснато. Запасите от тази суровина ще бъдат изчерпани за петдесет до сто години. Човек отделя дневно 1,6 грама фосфор, 60 процента от тях в урината. Затова от известно време работим по един метод за рециклиране на урината. В Изследователския институт Вестус в холандския град Лойварден направихме една пилотна инсталация, в която от урината на нашите сътрудници получаваме фосфорни и азотни компоненти. В зависимост от това по каква нужда му трябва тоалетна, човек ползва или уринал или нормална тоалетна. Така, че ние можем да отделяме фекалиите от урината. Неразводнената урина се втича в голям контейнер.
Тогава фосфорът може сравнително лесно да бъде отделен: ние прибавяме към урината
магнезиев оксид. По този начин фосфорът се утаява като твърдо тяло във формата на Struvit. След това може лесно да се филтрира. Но дори и в останалата урина остават още ценни продукти: азот и други органични съединения. Останалата течност прекарваме през микробиологична клетка. Тя добива ток с помощта на бактерии, които изяждат органичните съединения в урината. В тзи процес възниква енергия. Така че дори и от урината може да се произвежда ток. Наистина не много: с отделената от 600 души урина за един ден може да бъде произведен ток от порядъка на 20 киловат часа. Но все пак с био-тока бихме могли да извличаме обратно амоняк от урината по енергоспестяващ метод. А това е сложен процес, който гълта много енергия. Амонякът ще може да се използва отново в селското стопанство във вид на азотен тор.
За сега обаче не е необходимо да оборудваме отделните домакинства с инсалации за рециклиране на урина, разходите са твърде високи, добивът - твърде незначителен.Но в големи постройки, където живеят или работят много хора, скоро това може да стане стандарт.
сп.natur 04-2014
Но има един толям проблем. Суровината фосфор клони към изчезване, а алтернатива няма! Някои изследвания показват, че така нареченият връх на добива на фосфор ще бъде достигнат още към 2030 г.Това е точката, при която количеството добив ще бъде най-високо и от този момент ще намалява непрекъснато. Запасите от тази суровина ще бъдат изчерпани за петдесет до сто години. Човек отделя дневно 1,6 грама фосфор, 60 процента от тях в урината. Затова от известно време работим по един метод за рециклиране на урината. В Изследователския институт Вестус в холандския град Лойварден направихме една пилотна инсталация, в която от урината на нашите сътрудници получаваме фосфорни и азотни компоненти. В зависимост от това по каква нужда му трябва тоалетна, човек ползва или уринал или нормална тоалетна. Така, че ние можем да отделяме фекалиите от урината. Неразводнената урина се втича в голям контейнер.
Тогава фосфорът може сравнително лесно да бъде отделен: ние прибавяме към урината
магнезиев оксид. По този начин фосфорът се утаява като твърдо тяло във формата на Struvit. След това може лесно да се филтрира. Но дори и в останалата урина остават още ценни продукти: азот и други органични съединения. Останалата течност прекарваме през микробиологична клетка. Тя добива ток с помощта на бактерии, които изяждат органичните съединения в урината. В тзи процес възниква енергия. Така че дори и от урината може да се произвежда ток. Наистина не много: с отделената от 600 души урина за един ден може да бъде произведен ток от порядъка на 20 киловат часа. Но все пак с био-тока бихме могли да извличаме обратно амоняк от урината по енергоспестяващ метод. А това е сложен процес, който гълта много енергия. Амонякът ще може да се използва отново в селското стопанство във вид на азотен тор.
За сега обаче не е необходимо да оборудваме отделните домакинства с инсалации за рециклиране на урина, разходите са твърде високи, добивът - твърде незначителен.Но в големи постройки, където живеят или работят много хора, скоро това може да стане стандарт.
сп.natur 04-2014
