Постинг
24.12.2018 16:48 -
ТИХА НОЩ, БУДА БДИ !
ТИХА НОЩ, БУДА БДИ
10 дни в манастира на мълчанието с пълна програма на медитация. Авторът поиска да узнае какво ще му донесе това.
Откакто децата излязоха от вкъщи, аз вече не участвам в Празника на празниците. Едно благодеяние, за избягване на хиперконсумацията и прекарване на няколко спокойни дни. Последната година те трябваше да са особено спокойни, прекарах ги с едно десетдневно въведение във Випасана-медитация.
21 декември, на път съм към Жиле в Чехия. Че медитацията е нещо различно от спа процедурите със съпровождащата ги приспивна музика, а спиритизмът не е откритие на лайфстайл списанията, ми беше добре известно. От книги на автори, резистентни към езотериката, но впуснали се в приключението "випасана", бях станал любопитен. 10 дни мълчание и никакъв контакт с други хора (дори никакъв поглед към някого), 11 часа на ден седнал с кръстосани крака, само два пъти дневно храна, без телефони, без писане и четене, без спортуване, да не говорим за секс, без напускане на района, ставане в 4 часа сутрин, Випасана явно трябва да е ядрото на будиското учение, жизнено полезна практика вместо религия, това исках да науча.
Минавам през рецепцията, събирам всички лични вещи в една торбичка, която се заключва. След като подписвам, че ще спазвам всички правила, ме водят в една стая в голяма, безвкусна училищна сграда. Специално за курса и малкото декоративни елементи са закрити с платна, като допълнително са изградени коридори за мъже и жени по отделно за съответните помещения за хранене. Тъжна сивота навсякъде, природата се присъединява към това непразнично настроение.
Първата вечер, въвеждаща в програмата, участниците в курса, около 90 на брой, могат да задават въпроси и да се запознаят със съседите си по стая. Моят съсед, Карел, е чех, около петдесетгодишен и мирише неприятно. По тази причина се повишава нуждата ми от кислород, но той сигнализира, че мръзне и трябва да спи на затворен прозорец.Като компромис му предлагам да заеме по-близкото до прозореца легло и да оставяме прозореца два пръста отворен, но той отказва.Обзема ме яд, още повече, че съм дошъл тук, за да търся спокойствие.
Ден първи, четири часът сутринта. Странен звук, сутрешният звънец. Изхвърчам в умивалнята, да съм първи, който ще се добере до душкабината, но се налага да чакам. При това вече ми е ясно, че ежедневната борба ще стане рутина. Борба за паркомясто, за акуратност, за одобрението на колегите, за благосклонността
на децата, за моето право, против завистниците, списъкът е дълъг. Внезапно разбирам защо съм тук.
Четири и трийсет, в залата за медитация. Мъжете в ляво, жените в дясно -- на дистанция. Ледено студено е, зъгърнати сме в одеала. В къщи тренирах седежът по турски и успях да издържа до един час. Пред мен един исполин с изправен като свещ гръб, втвърден като статуя "Ом" -- в сравнение с него съм един въшлив новак. След 30 минути всичко ме боли. Убива ме, гори ме, разкъсва ме, мислите ми летят в мозъка. Изкарвам някак си първите два часа, за медитация не може и дума да става. Най-после спасителният сигнал, зовящ за закуска.
Рядко съм се наслаждавал така на овесена каша със стафиди. Към нея още и хлебче, мармалад, мед, кафе, чай, мляко, плодове, яденето е по-обилно от очакваното.
Въпреки това всички сърбат с увиснали носове по местата си. По правило масата се напуска веднага след нахранване. Така че, аз ям бавно.Всяка хапка да се усеща, да почуствам качеството на храната, да осъзная вкуса и разнообразието й, трябва да призная, че е трудно. Става ми малко по-лесно, въпреки забраната, да хвърля някой поглед наоколо. Съседът ми отсреща, мисля, че е индиец, е всичко друто, но не и внимателен. Вместо лъжица, спокойно би могъл да използва черпака. Е, навярно не му е лесно и произхожда от бедняшки квартал или е провинциален селянин, и не е виждал нож и вилица. Засрамвам се от фантазиите си и продължавам упражнението си по наблюдение. След закуската се хвърлям в леглото и заспивам като пън.
Осем часът, звънецът ни зове за втора част в залата. Три часа ще трае, призлява ми при тази мисъл. Учителят ни използва сиди плейър, от който се чува гласът на С.Н. Гоенка. Той е основателят на школата, която носи неговото име, и която предлага курсове в цял свят. Всички преподават медитация Випасана по една и съща система. Гоенка говори на английски, има превод на немски и чешки.Той говори ту поучително, ту съчустващо, но винаги остроумно и духовито. Любопитството ми расте, за кратко забравям, че всичко ме боли.Първата задача се нарича "Апасана - сати" и изглежда проста. " Концентрирай се върху дишането си, почувствай го в носа си и горната устна, почуствай нежния дъх, как той се вдишва и издишва. Остави мислите си да се реят."
Три, четири пъти да вдишам и издишам, без шум в главата, би ми било достатъчно като начало. Но дори и тази скромна цел не мога да постигна. Сещам се какво бях прочел в книгата на един будиски монах:"Когато за първи път медитирате, вероятно ще установите, че сте напълно ненормални. Главата ви е гърмяща лудница на колела, спускаща се в страшния безпорядък надолу, без всякакъв контрол и безнадежност. Няма страшно, вие не сте по-луд от вчера или от всички други около вас.Просто до сега не сте го забелязвали."
На обед разхождащият се Ом седи на моята маса. Той не яде, той целебрира.Всяка хапка слага внимателно в уста, дъвчи я по петдесет пъти, движенията му са прости и елегантни, както се полага на един Ом. След това можем да задаваме въпроси на учителя ни. Аз нямам такива, освен един към самия себе си: искам ли наистина цели десет дни да правя това? Решавам да помисля за това вечерта.
Следват 90 минути индивидуална медитация. Опитвам това в стаята, но веднага се връщам в залата, защото ме сполетяват още повече мисли, когато съм сам.Надявам се да не полудея тук. О не, аз съм вече луд., бях забравил. Намествам се някакси на моята рогозка, всяко ново положение ми носи известно облекчение на болките, но само за една минута. Гласът на Гонка оповестява следващата задача: "Ако имаш болки, игнорирай ги и продължавай да дишаш!" Ха, каква глупост! Утре сутрин си заминавам! Сигурно целта на упражнението се състои в това, да признаеш пред себе си, че не можеш, като при това не се чувстваш нещастен. Ще се опитам да дам всичко от себе си в този ден и ще продължавам да се упражнявам. Удивително, внезапно стана по-лесно. Толкова ли са силни мислите в действителност?
Следобеден чай, още една групова медитация, а после 75 минутно видео с Гонка. Думите на Майстора трябва да се следят в поза за медитация, който се бави, получава забележка. Този момък ми харесва, не се държи като гуру, говори като планински поток. "Навярно си тук, зщото си се уморил от вечното бързане в този живот. Почти всички хора искат да имат нещо, което нямат, и мислят, че ще станат по-щастливи, ако го имат. Ако го постигнат, се страхуват да не го загубят и пак стават неспокойни. Или пък имат нещо, което не искат да имат и искат да се освободят от него, например работа, която не им харесва, или неподходящ партньор или някакъв недостатък. Това са основните положения на човешкия дух и причината за страданието: Алчност, антипатия и неведение за истинската същност на съществуванието." Още един сеанс и съм спасен! Когато в девет и половина лампата угасва, вече съм заспал.
Ден втори, четири и десет! Не бързам, и без това искам да си отивам. Но междувременно се случва нещо: когато влизам в банята две душкабини са свободни. Да не би липсата на ежедневната борба да е променила отношението ни към живота? В четири и половина отново съм на моята рогозка ,оставам! Някои не са останали, забелязвам няколко свободни места.
Ден трети, обед. С мълчанието от което се страхувах, свикнах много бързо. И наблюдавам как се променя социалния живот: няма пререждане на масата, няма старание за одобрение или солидаризиране с мнозинството, няма злословия, няма изтънчени вербални атаки, няма нервиращи бездуховни разговори. Тишината, която обикновено в забързаното ежедневие изпитвам като застрашителна, тук има нещо прекрасно успокоително. Шумове, които иначе не забелязваме звучат като музика, хубаво е и чудно релаксиращо, както и всичко, което става тук.
Ден четвърти. Бъдни вечер.Както тялото, така и духът може да се тренира .След жалките начални опити днес успявам да направя до двайсет вдишвания, без мозъкът ми неволно да възпроизвежда мисли. Физическото усещане се променя, настъпва дълбоко спокойствие. Моето развитие изглежда съответства на учебната програма: Гоенка се произнася, че сега сме готови за същинската медитация. Теоретичното въведение трае два часа. Випасана означава "Прозрение , което съвършено пречиства духа."
Аз бързам да се прибера в стаята си, за да опитам отново индивидуалната медитация. И Карел е тук. Медитираме заедно, чудно, че не се чувствам неспокоен. Когато идва време за спане, ми се иска заради него да затворя прозореца, това е моят коледен подарък. Малко преди да се унеса, чувам как той отваря прозореца. Това е неговият коледен подарък?
Ден пети. На път за залата забелязвам, че между завесите, отделящи коридорите за жени и мъже, има малък процеп.Погледът ми попада на развяващи се дамски одежди. Ухае на жена, упойващо! Настанил се на рогозката за медитация, бързо ми минават всякакви желания за светски удоволствиа: Ако в първите дни все пак беше възможно смяна на позициите , то с това сега е край! Защото Випасана практика изисква "седеж с голяма решителност",а това значи пълна неподвижност. Целта е: невъмутимост. И според будиското разбиране за живота: "Досега сте реагирали винаги автоматично на вашите усещания. След като се научите да наблюдавате усещанията си, независимо от какъв вид са, този механизъм ще се пречупи."
Ден осми. Вечерната медитация ми носи уникално откритие: Болките ми намаляват внезапно и се превръщат в едно микро фино пулсиране, пощипване, боцкане, трудно за описание. Едно ужасно приятно физическо усещане.Това състояние трае около половин час. Сега трябва да говоря с учителя, да го уведомя за моето преживяване. "Това наричаме Бханга, важен стадий в практиката Випасана. Ти си постигнал разпадането на привидното единство на тялото си в постоянно възникващи и отминаващи вибрации. Но внимавай! Ако превърнеш това приятно състояние в цел на медитацията, ще попаднеш отново в примката на алчността. Остани равнодушенл"
Ден десети. Гоенка ни обяснява, че в последния ден, следобед, при настройването ни към ежедневието шумът в ушите ни би могъл отново до се появи.Преди това обаче, трябва да научим още една нова медитационна техника. "Мета-Бхавана". "Мета" означава безкористна любов и добронамереност. През цялата седмица Гоенка ни говори за любовта, голямата тема, с която ние, егоистичните същества, цял живот имаме проблеми. Заедно със спиритическите познания той сипеше и елементарни примери: "Обичам всичко в теб, особено твоите чудесни гарваново черни коси!", говори той при запознанството. А после, когато заживяват заедно пита изнервен: "Какво е това тук в умивалника, на пода, навсякъде?" следва отговорът: " Ами моите чудно хубави черни коси". На сбогуване Гоенка ни съветва да продължаваме да медитираме ежедневно поне един час, това нямало да бъде загубено време, тъй ката заради този един час ще имаме нужда от по-малко сън.Накрая той запява за сбогом на Пали-езика на Буда. Някоя и друга сълза се отронва, и колкото невероятно да звучи, признавам: Той беше нашият духовен водач през тези дни.
След обеда пак трябва да се съберем да разговаряме, макар че на мен хич не ми е до това. Точно сега, обаче, към мен приближава индиецът с бъркалката. Дали ще ме познае? "Искам просто да ти кажа колко съм ти благодарен. Очите ти са пълни с доброта и топлина, от теб научих много". Смутен, отивам да си взема чаша чай. До каната стои мистър Ом - питам го как се справя с просветлението. " Как се сети за това? Само защото седя изправен и защота отдавна практикувам йога? Да знаш само колко ми е трудно медитирането!"
Курсът завърши. Започвам да се настройвам за връщане в старото си ежедневие. В училището на Жиле свършваме още някои практически неща. Разпределяме си работата по почиствание на помещенията и правим малко дарение, десетте дни са безплатни.
Днес, почти година след това. Сутрешната ми медитация стана за мен ежедневие, помага ми да си създам дистанция, да гледам критично на собственото си поведение. Чувствам се спокоен, изпитвам повече радост. А за Коледа отново съм в Жиле. Буда бди, и аз също! Просто така.
текст: Свен-Даниел Тоблер DasMagazin 12.2012
.
10 дни в манастира на мълчанието с пълна програма на медитация. Авторът поиска да узнае какво ще му донесе това.
Откакто децата излязоха от вкъщи, аз вече не участвам в Празника на празниците. Едно благодеяние, за избягване на хиперконсумацията и прекарване на няколко спокойни дни. Последната година те трябваше да са особено спокойни, прекарах ги с едно десетдневно въведение във Випасана-медитация.
21 декември, на път съм към Жиле в Чехия. Че медитацията е нещо различно от спа процедурите със съпровождащата ги приспивна музика, а спиритизмът не е откритие на лайфстайл списанията, ми беше добре известно. От книги на автори, резистентни към езотериката, но впуснали се в приключението "випасана", бях станал любопитен. 10 дни мълчание и никакъв контакт с други хора (дори никакъв поглед към някого), 11 часа на ден седнал с кръстосани крака, само два пъти дневно храна, без телефони, без писане и четене, без спортуване, да не говорим за секс, без напускане на района, ставане в 4 часа сутрин, Випасана явно трябва да е ядрото на будиското учение, жизнено полезна практика вместо религия, това исках да науча.
Минавам през рецепцията, събирам всички лични вещи в една торбичка, която се заключва. След като подписвам, че ще спазвам всички правила, ме водят в една стая в голяма, безвкусна училищна сграда. Специално за курса и малкото декоративни елементи са закрити с платна, като допълнително са изградени коридори за мъже и жени по отделно за съответните помещения за хранене. Тъжна сивота навсякъде, природата се присъединява към това непразнично настроение.
Първата вечер, въвеждаща в програмата, участниците в курса, около 90 на брой, могат да задават въпроси и да се запознаят със съседите си по стая. Моят съсед, Карел, е чех, около петдесетгодишен и мирише неприятно. По тази причина се повишава нуждата ми от кислород, но той сигнализира, че мръзне и трябва да спи на затворен прозорец.Като компромис му предлагам да заеме по-близкото до прозореца легло и да оставяме прозореца два пръста отворен, но той отказва.Обзема ме яд, още повече, че съм дошъл тук, за да търся спокойствие.
Ден първи, четири часът сутринта. Странен звук, сутрешният звънец. Изхвърчам в умивалнята, да съм първи, който ще се добере до душкабината, но се налага да чакам. При това вече ми е ясно, че ежедневната борба ще стане рутина. Борба за паркомясто, за акуратност, за одобрението на колегите, за благосклонността
на децата, за моето право, против завистниците, списъкът е дълъг. Внезапно разбирам защо съм тук.
Четири и трийсет, в залата за медитация. Мъжете в ляво, жените в дясно -- на дистанция. Ледено студено е, зъгърнати сме в одеала. В къщи тренирах седежът по турски и успях да издържа до един час. Пред мен един исполин с изправен като свещ гръб, втвърден като статуя "Ом" -- в сравнение с него съм един въшлив новак. След 30 минути всичко ме боли. Убива ме, гори ме, разкъсва ме, мислите ми летят в мозъка. Изкарвам някак си първите два часа, за медитация не може и дума да става. Най-после спасителният сигнал, зовящ за закуска.
Рядко съм се наслаждавал така на овесена каша със стафиди. Към нея още и хлебче, мармалад, мед, кафе, чай, мляко, плодове, яденето е по-обилно от очакваното.
Въпреки това всички сърбат с увиснали носове по местата си. По правило масата се напуска веднага след нахранване. Така че, аз ям бавно.Всяка хапка да се усеща, да почуствам качеството на храната, да осъзная вкуса и разнообразието й, трябва да призная, че е трудно. Става ми малко по-лесно, въпреки забраната, да хвърля някой поглед наоколо. Съседът ми отсреща, мисля, че е индиец, е всичко друто, но не и внимателен. Вместо лъжица, спокойно би могъл да използва черпака. Е, навярно не му е лесно и произхожда от бедняшки квартал или е провинциален селянин, и не е виждал нож и вилица. Засрамвам се от фантазиите си и продължавам упражнението си по наблюдение. След закуската се хвърлям в леглото и заспивам като пън.
Осем часът, звънецът ни зове за втора част в залата. Три часа ще трае, призлява ми при тази мисъл. Учителят ни използва сиди плейър, от който се чува гласът на С.Н. Гоенка. Той е основателят на школата, която носи неговото име, и която предлага курсове в цял свят. Всички преподават медитация Випасана по една и съща система. Гоенка говори на английски, има превод на немски и чешки.Той говори ту поучително, ту съчустващо, но винаги остроумно и духовито. Любопитството ми расте, за кратко забравям, че всичко ме боли.Първата задача се нарича "Апасана - сати" и изглежда проста. " Концентрирай се върху дишането си, почувствай го в носа си и горната устна, почуствай нежния дъх, как той се вдишва и издишва. Остави мислите си да се реят."
Три, четири пъти да вдишам и издишам, без шум в главата, би ми било достатъчно като начало. Но дори и тази скромна цел не мога да постигна. Сещам се какво бях прочел в книгата на един будиски монах:"Когато за първи път медитирате, вероятно ще установите, че сте напълно ненормални. Главата ви е гърмяща лудница на колела, спускаща се в страшния безпорядък надолу, без всякакъв контрол и безнадежност. Няма страшно, вие не сте по-луд от вчера или от всички други около вас.Просто до сега не сте го забелязвали."
На обед разхождащият се Ом седи на моята маса. Той не яде, той целебрира.Всяка хапка слага внимателно в уста, дъвчи я по петдесет пъти, движенията му са прости и елегантни, както се полага на един Ом. След това можем да задаваме въпроси на учителя ни. Аз нямам такива, освен един към самия себе си: искам ли наистина цели десет дни да правя това? Решавам да помисля за това вечерта.
Следват 90 минути индивидуална медитация. Опитвам това в стаята, но веднага се връщам в залата, защото ме сполетяват още повече мисли, когато съм сам.Надявам се да не полудея тук. О не, аз съм вече луд., бях забравил. Намествам се някакси на моята рогозка, всяко ново положение ми носи известно облекчение на болките, но само за една минута. Гласът на Гонка оповестява следващата задача: "Ако имаш болки, игнорирай ги и продължавай да дишаш!" Ха, каква глупост! Утре сутрин си заминавам! Сигурно целта на упражнението се състои в това, да признаеш пред себе си, че не можеш, като при това не се чувстваш нещастен. Ще се опитам да дам всичко от себе си в този ден и ще продължавам да се упражнявам. Удивително, внезапно стана по-лесно. Толкова ли са силни мислите в действителност?
Следобеден чай, още една групова медитация, а после 75 минутно видео с Гонка. Думите на Майстора трябва да се следят в поза за медитация, който се бави, получава забележка. Този момък ми харесва, не се държи като гуру, говори като планински поток. "Навярно си тук, зщото си се уморил от вечното бързане в този живот. Почти всички хора искат да имат нещо, което нямат, и мислят, че ще станат по-щастливи, ако го имат. Ако го постигнат, се страхуват да не го загубят и пак стават неспокойни. Или пък имат нещо, което не искат да имат и искат да се освободят от него, например работа, която не им харесва, или неподходящ партньор или някакъв недостатък. Това са основните положения на човешкия дух и причината за страданието: Алчност, антипатия и неведение за истинската същност на съществуванието." Още един сеанс и съм спасен! Когато в девет и половина лампата угасва, вече съм заспал.
Ден втори, четири и десет! Не бързам, и без това искам да си отивам. Но междувременно се случва нещо: когато влизам в банята две душкабини са свободни. Да не би липсата на ежедневната борба да е променила отношението ни към живота? В четири и половина отново съм на моята рогозка ,оставам! Някои не са останали, забелязвам няколко свободни места.
Ден трети, обед. С мълчанието от което се страхувах, свикнах много бързо. И наблюдавам как се променя социалния живот: няма пререждане на масата, няма старание за одобрение или солидаризиране с мнозинството, няма злословия, няма изтънчени вербални атаки, няма нервиращи бездуховни разговори. Тишината, която обикновено в забързаното ежедневие изпитвам като застрашителна, тук има нещо прекрасно успокоително. Шумове, които иначе не забелязваме звучат като музика, хубаво е и чудно релаксиращо, както и всичко, което става тук.
Ден четвърти. Бъдни вечер.Както тялото, така и духът може да се тренира .След жалките начални опити днес успявам да направя до двайсет вдишвания, без мозъкът ми неволно да възпроизвежда мисли. Физическото усещане се променя, настъпва дълбоко спокойствие. Моето развитие изглежда съответства на учебната програма: Гоенка се произнася, че сега сме готови за същинската медитация. Теоретичното въведение трае два часа. Випасана означава "Прозрение , което съвършено пречиства духа."
Аз бързам да се прибера в стаята си, за да опитам отново индивидуалната медитация. И Карел е тук. Медитираме заедно, чудно, че не се чувствам неспокоен. Когато идва време за спане, ми се иска заради него да затворя прозореца, това е моят коледен подарък. Малко преди да се унеса, чувам как той отваря прозореца. Това е неговият коледен подарък?
Ден пети. На път за залата забелязвам, че между завесите, отделящи коридорите за жени и мъже, има малък процеп.Погледът ми попада на развяващи се дамски одежди. Ухае на жена, упойващо! Настанил се на рогозката за медитация, бързо ми минават всякакви желания за светски удоволствиа: Ако в първите дни все пак беше възможно смяна на позициите , то с това сега е край! Защото Випасана практика изисква "седеж с голяма решителност",а това значи пълна неподвижност. Целта е: невъмутимост. И според будиското разбиране за живота: "Досега сте реагирали винаги автоматично на вашите усещания. След като се научите да наблюдавате усещанията си, независимо от какъв вид са, този механизъм ще се пречупи."
Ден осми. Вечерната медитация ми носи уникално откритие: Болките ми намаляват внезапно и се превръщат в едно микро фино пулсиране, пощипване, боцкане, трудно за описание. Едно ужасно приятно физическо усещане.Това състояние трае около половин час. Сега трябва да говоря с учителя, да го уведомя за моето преживяване. "Това наричаме Бханга, важен стадий в практиката Випасана. Ти си постигнал разпадането на привидното единство на тялото си в постоянно възникващи и отминаващи вибрации. Но внимавай! Ако превърнеш това приятно състояние в цел на медитацията, ще попаднеш отново в примката на алчността. Остани равнодушенл"
Ден десети. Гоенка ни обяснява, че в последния ден, следобед, при настройването ни към ежедневието шумът в ушите ни би могъл отново до се появи.Преди това обаче, трябва да научим още една нова медитационна техника. "Мета-Бхавана". "Мета" означава безкористна любов и добронамереност. През цялата седмица Гоенка ни говори за любовта, голямата тема, с която ние, егоистичните същества, цял живот имаме проблеми. Заедно със спиритическите познания той сипеше и елементарни примери: "Обичам всичко в теб, особено твоите чудесни гарваново черни коси!", говори той при запознанството. А после, когато заживяват заедно пита изнервен: "Какво е това тук в умивалника, на пода, навсякъде?" следва отговорът: " Ами моите чудно хубави черни коси". На сбогуване Гоенка ни съветва да продължаваме да медитираме ежедневно поне един час, това нямало да бъде загубено време, тъй ката заради този един час ще имаме нужда от по-малко сън.Накрая той запява за сбогом на Пали-езика на Буда. Някоя и друга сълза се отронва, и колкото невероятно да звучи, признавам: Той беше нашият духовен водач през тези дни.
След обеда пак трябва да се съберем да разговаряме, макар че на мен хич не ми е до това. Точно сега, обаче, към мен приближава индиецът с бъркалката. Дали ще ме познае? "Искам просто да ти кажа колко съм ти благодарен. Очите ти са пълни с доброта и топлина, от теб научих много". Смутен, отивам да си взема чаша чай. До каната стои мистър Ом - питам го как се справя с просветлението. " Как се сети за това? Само защото седя изправен и защота отдавна практикувам йога? Да знаш само колко ми е трудно медитирането!"
Курсът завърши. Започвам да се настройвам за връщане в старото си ежедневие. В училището на Жиле свършваме още някои практически неща. Разпределяме си работата по почиствание на помещенията и правим малко дарение, десетте дни са безплатни.
Днес, почти година след това. Сутрешната ми медитация стана за мен ежедневие, помага ми да си създам дистанция, да гледам критично на собственото си поведение. Чувствам се спокоен, изпитвам повече радост. А за Коледа отново съм в Жиле. Буда бди, и аз също! Просто така.
текст: Свен-Даниел Тоблер DasMagazin 12.2012
.
В Харков има транспортен колапс: Заради ...
lang lANG,MARSIN
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
lang lANG,MARSIN
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
