Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2017 13:01 - Нашата малка райска градина
Автор: almara Категория: Забавление   
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове:
0



                                       Нашата малка райска градина

Крими разказ от Дирк Крузе

      "Да не забравиш лекарството ми! И гледай да се върнеш по-скоро." В коридора Маргарете завъртя очи и се пъхна в сандалите си. "Към пет със сигурност съм тука.", извика тя. "Чак след два часа? Ще ми се да знам какво правиш навън толкова време", промърмори той. "Пазаруването не може да се върши само. А и ти искаш да купувам винаги най-изгодно. А това става с много обикаляне по магазините, само и само да спестя някой цент", контрира тя.

       "Спестовността не е навредила никому." Но скъперничеството да, помисли тя, но гласно каза само "Да,да", за да не започне познатата дискусия по въпроса. Тя посегна към връзката с ключвете, хвърли един изпитателен поглед към огледалото и отключи вратата. "Е, хайде до после;" "Затваряй най-после проклетата врата", Хорст прошумоля с вестника. "Става течение".
          Долу пред блока пое облекчено въздух, макар, че той бе пропит с автомобилни газове, които изпускаше потокът от превозни средства. Домът им беше на една от големите улици в града, по която движението не спираше ни денем ни нощем. Да се разхождаш тук, сред шум и смрад не беше най-приятното изживяване, въпреки това Маргарете беше радостна да е далеч от лапите на мъжа си, па макар и за само за кратко.
          Хордст винаги е имал една доста голяма мания да контролира нещата, но сега, след нещастния случай в предприятието и последвалото от това ранно пенсиониране, беше свършено със спокйствието в къщи. Неговото  мърморене ставаше все по-непоносимо. За всичко намираше кусури, за шума от прахосмукачката, за мириса на букета с цветя, който тя си позволяваше да си купи един път в седмицата, за цвета на някоя нова блуза, която се бе купила от втора употреба. Дори формата на филийките му за вечеря, коита тя от една година насам мажеше и гарнираше, можеше да отпуши неговия гняв. Понякога нощем, когато не можеше да заспи от неговото хъркане, тя си представяше какво би станало ако той не бе преживял аварията в завода. Но се сепна от тази мисъл и на другия ден с двойно по-голямо старание се опитваше да му угоди във всичко. Мина набързо през бакалията, отби се в аптеката, после в два други магазина и свърши пазаруването за рекордно бързо време.
         Но вместо да се върне в къщи с пълната пазарска чанта, тя пое по пътя за намиращия се наблизо застрахователен институт.Той обитаваше не някоя от тези нови, безлични сгради от стъкло и стомана, които израстваха в града като гъби след дъжд, а един стар, достопочтен замък с кулички, еркери и фронтони, с изобразени лозови листа по червено-кафявата фасада. Най-хубавото обаче беше подобната на парк цветна гредина към имението, която се намираше на задната страна зад високи, обрасли с бръшлян зидове.
          Тя отвори тежката дъбова врата и през заоблената арка влезе в един друг свят. Няколко алеи, покрити с дребен пясък, се виеха през английската морава покрай цъфтящи рози и рододендрони, градинска ралица и лютичета. В лехите цъфтяха смели композиции от най-различни цветове: оранжево червени лилии до виолетовия градински чай, яркожълтия лопен сред огнено червените далии. Имаше ромолящи фонтани, боядисани в бяло градински пейки и даряващи сянка шириколистни дървта. Един малък рай на земята. Блаженното място на Маргарете. Тук я водеха нейните малки бягства от ежедневието. Тук се чувстваше свободна. Тук тя разцъфтяваше. 
            Всичко в тази малка райска градина се дължеше на майсторските ръце на Ирис.
Преди четири години застрахователният институт я назначи за главен градинар, за да събуди занемарения парк за нов живот. С двама работници и шест добровлци Ирис беше планирала, копала, засаждала, поливала, плевила, изравнявала, подрязвала, подпирала, подкастряла и то сред гърмящия и вонящ град беше създала едно озеленено място за тишина и съзерцание. И се беше постарала да издейства от работодателите си възможност мястото да бъде достъпно за няколко часа  и за обществеността. Но все още това си оставаше в тайна, не много хора намираха път до тук.  Маргарете беше една от най-преданите посетители, макар че трябваше да краде от времето си за това.
           Тя се носеше бавно по скърцащия пясък, надвесваше се от време на време над някое цвте, за да го помирише, и поздравяваше познатите си от градинарския екип. Помахваше с ръка на Елке и Анемари, които плевяха бурени, спря се за една малка раздумка с нежния Руди, който прекопаваше почвата около корените на един клематис, и накрая седна на любимата си пейка. После извади една ябълка от пазарската си чанта и изложи лицето си на топлото следобедно слънце.От време на време хвърляше по някой поглед към ръчния си часовник, за да види още колко време може с чиста съвест да остане тук. Защото колкото и да се наслаждаваше на този рай, ако закъснееше за вкъщи Хорст щеше да превърне живота й в ад. Но пък тук беше толкова приятно, пчелите жужаха, слънцето грееше топло...
            Тя се събуди когато една сянка падна върху лицето й. Премигвайки тя отвори очи и видя усмихнатото лице на Ирис. "Здравей, Маргарете, да не те събудих?" Тя пъхна градинските ножици, с които бе рязала увехнали рози, обратно в престилката си. А там имаше цял арсенал от практични инструменти за работа.
        " О не, не бях заспала, само съзерцавах наоколо.", оправда се тя. Малките лъжи, които трябваше да измисля заради мъжа си, вече така дълбоко бяха навлезли в съзнанието й, че понякога ги употребяваше съвсем автоматично. "Тук е толкова хубаво и спокойно!" Това поне беше съвсем честно казано. Ирис седна до нея на пейката и се помаха със сламената си шапка за малко хлад. "Да, така е. Зад това обаче, се крие много труд. Вие размислихте ли по моето предложение? Без добровлните ни сътрудници градината ни не би изглеждала така хубаво. А Вие се интересувате от цветя!"
"Повярвайте ми, Ирис, с най-голямо удоволстве бих работила тук, но Хорст никога не би ми позволил." Въздъхна тя дълбоко.
          Ирис постави леко ръка върху рамото на жената и каза: "Не мслите ли, че мъжът Ви се държи много строго с Вас? Ако беше мой мъж, отдавна да съм го пратила по дяволите." На Маргарете й стана изведнъж много приятно. Тя не бе свикнала на приятно докосване и истински интерес към нейните проблеми. Тихо промълви: "Понякога действително е отвратително. Но какво да правя? За развод не мога и да помисля. А и нямам никакви собствени дходи.!"
"Ами намерете си някаква работа."
"Кой ще ме вземе на работа, на тази възраст, без специалност. А при социалните няма да ходя. Не искам да прося!"Гласът й затрепери, очите й се овлажниха. Тя изхлипа. Ирис я прегърна, и този спонтанен жест на милосърдие срути всички бентове. Маргарете зарида на рамото на градинарката, така тя изля всичката си мъка, стаявана през последните години. 
             След като се изсекна в кърпичката си , изтри сълзите си и малко се успокои, Ирис каза: "Това действително е цяла дилема." И след известна пауза попита: "А не сте ли мислили по въпроса, да се отървете от мъжа си по друг начин?" Маргарете я погледна със зачервените си очи невярващо: "Какво имате пред вид?" прошепна тя. "Бихте могли да помогнете малко на съдбата. Не казахте ли, че мъжът Ви е болен?"
"Имате пред вид да го убия?", ужасена от думите си, тя сложи ръка пред устата си.

"Тъй както го казахте, звучи доста радикално", усмихна се Ирис. "Аз бих го нарекла едно просто решение на един сложен случай". 
"О, това не може да стане."
"Защо не? Погледнете тази градина. За да остане толков красива трябва да се извърши подбор. Храстите трябва да се подрязват, бурените да се изкореняват и вредителите да се изтребват. Иначе цъфтящият живот не може да се развива. Един градинар не бива да е твърде чувсвителен. А за една градина важи същото, което и в живота." Ирис извади отново ножицата си и я щракна във въздуха. Маргарете се стресна. "Аз не бих могла да играя ролята на господар над живота и смъртта." ,успя да промълви тя.

"А не го ли правим това ние всички? Всеки ден? Когато ядем сандвич със свинско и репички? Едно животно е убито, а растението е изтръгнато жестоко от земята?"
"Е, това се отнася за животните и растенията, не за хората."  "За живи същества, Маргарете, а и животът все пак има край. Така го иска природата." Ирис посочи една цветна леха. "Погледнете онези цветя там. Виждате ли как тревата се опитва ги заглуши и да им отнеме живота? Ако скоро не ги оплевя, цветята ще загинат."

"Искате да кажете, че Хорст ми отнема въздуха, както плевелите там?", каза Маргарете замислено. Една пеперуда се появи във въздуха и кацна върху ръката на Ирис, и  скоро отново излетя. Маргарете проследи замислено с поглед насекомото и каза:" Не знам,Ирис. "Не искам да свърша в затвора. И как всъщност да го направя? Хорст е много по-силен от мен."
"О, не си правете труд да го мислите, аз ще Ви помогна с моите знания за растенията. И на другите съм помагала.." "На другите?" Тя почти щеше да се задави от изненада, а Ирис я потупа по гърба, докато тя успя да си поеме дъх. 
"Вие не сте единствената тук, която има неприятности вкъщи. Елке, която там скубе лобода, години наред беше изнасилвана от баща си. Той умря доста мъчително след като яде направеното от нея песто от мечи лук. Отровните листенца на момините сълзи много си приличатс тези на мечия лук. Полицията взе това пред вид."

Ирис се изкиска доволно и обърна поглед към слабичкото момче с количката отсреща. "И нашият Руди, благо, кротко момче, беше жертва на домашно насилие. Да, това може да се случи и на мъжете. Жена му, която беше почти двойно по-силна от него редовно го налаташе. В неговия случай заложихме на класиката. Просто няколко неядливи гъби в рагуто и той отново стана свободен човек.

Руди, който забеляза, че двете жени го гледат, им махна приятелски. "По-сложно беше с с Манди, нашата стажантка. Тя сега е на училище. Нейният приятел й изневеряваше на всяка крачка, без да мисли за риска от зараза, дори от спин. Неговата съдба беше алергията му към лешници. Една страстна целувка от Манди с шоколадов бонбон с лешник в устата, и трахеята му се поду толкова бързо, че не остана време за бърза помощ. С това съм особено горда."

Маргарете гледаше вторачено Ирис, всичко това беше толкова чудовищно, но и страшно впечатляващо. Градинарката, явно не се интересуваше от душевното състояние на познатата си, беше в стихията си. Тя скочи от пейката и повлече и нея по алеята. С търсещ поглед огледа градината. "Сега да видим какво можем да измислим за Вашия Хорст. Какво мислите за червения напръстник? Digitalis purpurea се използва дори и в медицината. Но една по-голяма доза може да спре сърцето да работи."

Ирис хвана Маргарете под ръка и продължи разходката в парка.Ето тези две растения, тя показа с пръст, също водят до спиране на сърцето, но преди това действат малко опияняващо. Ако искате да му подарите нещо приятно преди края, Вие ще си решите." И градинарката се засмя сърцато. "А знаете ли, че семената на тиса също са отровни? Когато ги погълне най-напред ще се замъгли съзнанието му, посли ще колабира и накрая ще спре да диша. "

Така те стигнаха до слабичкия помощник градинар, който се беше подпрял на лопатата си за кратка почивка. Той приятелски намигна на Маргарете: "Не е ли прекрасно тук? Нашата малка райска градина."






Tatort Garten 14 packende Kriminalgeschichten Thomas Kastura (Hrsg) 2012



















 





 



































 

























































    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: almara
Категория: Забавление
Прочетен: 27555
Постинги: 53
Коментари: 4
Гласове: 34
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031